Тя беше само на 22... „Срещу тях открива огън картечница. Пеева започва да стреля с пистолет срещу преследвачите. Пръскат се няколко гранати. Калпазанов се надига и изтичва по склона, но в този момент до него се взривява още една граната. Взривът го зашеметява и го поваля в безсъзнание, а парчета го раняват в ръката. Жандармеристите го залавят. Вела Пеева прескача ранена няколко хвойни и изчезва в храсталака. Успява да избяга и е укрита за няколко дни от ятака Иван Содев в плевнята му в горния край на село Каменица. Всички опити да се установи връзка с партизанската чета остават напразни, поради засилената полицейска блокада на селото. Вела Пеева напуска Каменица и се укрива в планината в продължение на повече от месец. Изкарва сама 37 дни ранена, гладна, премръзнала и без очила при нейното силно късогледство. В самото начало на май времето застудява и отново завалява сняг. Вела Пеева слиза до потока да се измие и да вземе вода за през деня. Горският стражар Иван Божков от Каменица открива следите ѝ по току-що падналия сняг и съобщава на жандармерията. На 2 май вечерта в двора на лъдженското училище започва подготовка на ловната дружина за нов поход. След полунощ камионите тръгват в две посоки: едните - през Каменица за Елин връх, а другите - по шосето за Юндола. Акцията започва на 3 май в 03:30 часа. В 9 часа ротите от връх Арапчал се спускат надолу да претърсват местността, тъй като там често нощуват нелегалните от Лъджене и Каменица. Една от колоните води предателят Иван Божков. Той насочва жандармеристите към местността „Бялата скала“, където е Вела Пеева. Обкръжават я, започва продължителна престрелка. Вела Пеева стреля с пистолет, прикрита зад скалата. За да я изкарат оттам, хвърлят бомби. При първата бомба тя остава зад скалата, при втората избягва в малка долчинка и продължава да стреля. Сражава се сама срещу многобройна жандармерия 5 часа. Води бой, докато има патрони. Последния оставя за себе си. Според други твърдения загива от вражески куршум. Официалната версия е самоубийство. Командирът на ловната дружина майор Иванов напуска командното си място и отива при Бялата скала. Заповядва да донесат главата ѝ в щаба. В нейната раница откриват само книги - от Ботев, Смирненски и Яворов. И един бележник с песни, стихове и записани мисли. Горският стражар Божков отрязва главата на Вела Пеева, която доставя за опознаване на командира на жандармеристите, а след опознаването поставя главата на всеобщ показ (за тези действия той получава премия 100 000 лева, в края на август 1944 г. е застрелян от партизаните). Началникът на гарнизона заповядва главата на Вела да бъде изхвърлена в селския клозет. Двамата войници, които получават заповедта, правят друго - слагат я в сандъче и я заравят на един хълм в Лъджене, местността „Казармата“...“ *** В памет на Вела Пеева през 1948 г. селата Чепино, Лъджене и Каменица са обединени в град Велинград. Родната ѝ къща в Каменица е превърната в музей през 1953 г. Всички опити за смяна на името на града се провалят вече 30 години. Хората просто не искат друго име. *** Учителката на Вела: „Голямо впечатление ми направи стаята, в която живееха с нейната сестра Гера. В нея имаше легла, маса, столове. Всичко блестеше от чистота и идеален ред. Над масата - портрет на Мария Кюри, над леглата - портрети на Ботев и Левски. Масата - отрупана с книги. За голямата нелегална дейност на Вела извън училище научих по-късно, но бях свидетелка на неизчерпаемите инициативи, които подемаше в клас. Нейната чиста душа не можеше да се помири с мисълта, че на света има толкова несправедливост, злини и нещастия." Днес Вела щеше да навърши 97 години. <3

Вела Пеева е българска партизанка, която загива на 22 годишна възраст през 1944г като участник в Съпротивата срещу държавната власт и прогерманската й политика по време на Втората световна война. В памет на Вела Пеева през 1948 г селата Чепино, Лъджене и Каменица са обединени в град Велинград. Родната ѝ къща в Каменица е превърната в музей през 1953г.

(Translated by Google) Velingrad keeps the memory of the woman whose name it bears. This is impressive, against the background of the obsession with erasing everything related to our past (both before 10.11.1989 and before 09.09.1944), as if our history begins today and with us, which is extremely stupid. .. (Original) Велинград пази спомена за жената, чието име носи. Това е впечатляващо, на фона на манията за заличаване на всичко, свързано с миналото ни (както преди 10.11.1989 г., така и преди 09.09.1944 г.), сякаш историята ни започва днес и от нас, което е изключително глупаво...

Ok

В памет на Вела Пеева през 1948 г. селата Чепино, Лъджене и Каменица са обединени в град Велинград. Родната ѝ къща в Каменица е превърната в музей през 1953 г. Wikipedia

(Translated by Google) The things that define our past must not be forgotten. (Original) Трябва да не се забравят нещата, които определят нашето минало.

Има добра гледка към Велинград сгушен в Родопите!

(Translated by Google) Since the place where it is located is on the hill, you can also watch the view. (Original) Bulunduğu yer tepede olduğu için manzara da izleyebilirsiniz.

Намират се до Кръста но и това място е силно занемарено, което не говори добре за Нас българите.

Beautiful homage to a young woman who died fighting for a cause she believed in. It is people like her that should never be forgotten.

Nice spot for catching your breath before going up and up.