5/5 Nick L. 3 years ago on Google
(Translated
by
Google)
The
exposition
"Family
Obretenovi"
in
the
museum
house
"Zahari
Stoyanov"
was
opened
because
of
the
interest
of
Ruse
residents
and
guests
of
our
city
to
this
famous
Revival
family.
In
1958
in
Ruse
in
the
house
of
Nikola
Obretenov,
son
of
Baba
Tonka,
a
museum
"Baba
Tonka"
was
arranged
and
opened,
where
the
visitor
gets
acquainted
with
the
economic
and
political
life
of
the
Ruse
region
during
the
Ottoman
rule,
and
a
central
place
is
assigned.
of
liberation
struggles.
In
the
minds
of
most
Bulgarians,
the
name
of
Grandma
Tonka
is
associated
with
the
struggle
of
the
Bulgarian
Revival
society
for
spiritual
and
political
liberation.
The
museum,
which
existed
until
1992
and
bears
her
name,
has
a
lot
of
credit
for
this.
Due
to
the
restitution
of
N.
Obretenov's
house,
the
Zahari
Stoyanov
Museum
House
housed
the
exposition
dedicated
to
the
life
of
Tonka
Obretenova
and
her
family,
as
an
illustration
of
the
national
maturation
of
the
Bulgarian
and
the
role
of
this
family
and
Ruse
citizens
in
the
national
liberation
struggles.
The
exposition
is
located
in
four
halls.
One
of
them
is
the
reconstruction
of
the
cabinet
of
Nikola
Obretenov,
who
was
a
chronicler
of
the
family
and
of
Ruse
in
the
years
before
1878.
He
wrote
his
"Memories
of
the
Bulgarian
uprisings",
left
a
rich
correspondence
with
historians,
literary
historians,
politicians,
like-minded
people.
which
can
be
resurrected
the
picture
of
past
years.
The
next
hall
is
dedicated
to
the
Obretenov
family
-
it
tells
about
the
events
that
led
to
the
emergence
of
this
family,
special
attention
is
paid
to
the
role
of
Rakovski
for
the
revolutionary
awakening
of
Ruse.
The
path
of
each
of
the
members
of
the
Tihovi
family
(Tiho
Obretenov
is
the
husband
of
Baba
Tonka)
is
outlined,
and
a
model
of
the
houses
of
the
Obretenovs,
located
on
the
high
bank
of
the
Danube,
is
shown.
The
emphasis
is
also
on
preserved
personal
belongings.
In
the
fourth
hall
there
is
a
place
for
the
participation
of
the
Obretenov
family
in
the
next
stages
of
the
development
of
the
revolutionary
movement.
Ruse
took
its
place
in
the
network
of
committees
when,
on
the
initiative
of
Angel
Kanchev,
the
Ruse
Revolutionary
Committee
was
founded
in
Baba
Tonka's
home.
It
is
headed
by
her
son
Nikola
Obretenov
and
his
associates:
Toma
Kardzhiev,
Ilarion
Dragostinov,
Georgi
Ikonomov,
Radi
Ivanov,
Gancho
Karamazhdrakov.
After
the
death
of
Levski,
this
committee
gradually
began
to
acquire
paramount
importance
-
twice
it
was
declared
central
to
the
interior
of
the
country.
It
is
no
coincidence
that
the
uprising
of
September
1875
had
one
of
its
strongest
manifestations
in
the
Ruse
region,
and
the
Obretenovs'
participation
in
its
preparation
was
illustrated
by
a
copy
of
the
flag
sewn
by
their
daughter
Petrana.
The
April
Uprising,
the
culmination
of
the
national
liberation
struggles,
took
more
victims
from
the
family
-
the
youngest
of
the
sons,
Georgi,
died
in
the
Sliven
Balkans,
and
Nikola,
Botev's
Chetnik,
was
exiled.
In
this
hall,
attention
is
also
paid
to
the
Liberation
War.
Petrana
Obretenova
participated
in
it
as
a
nurse
in
the
hospital
of
the
Russian
army
near
Svishtov.
The
emphasis
is
on
the
liberation
of
Ruse
(February
20,
1878)
and
the
post-liberation
period
of
the
Obretenovs'
life.
Zahari
Stoyanov
Museum
House
opened
its
doors
to
visitors
in
March
1978
on
the
occasion
of
the
100th
anniversary
of
the
Liberation
of
Bulgaria
from
Ottoman
rule.
Zahari
Stoyanov
is
directly
connected
with
the
Obretenov
family.
Jendo's
spiritual
maturation
in
Ruschuk,
his
beneficial
friendship
with
Nikola
Obretenov,
are
decisive
for
the
later
life
of
the
curious
bear.
Considering
Ruse
as
his
second
birthplace,
Zahari
Stoyanov
after
the
Liberation
settled
here
for
the
second
time
-
1878/1882.
On
January
31,
1882
he
married
the
youngest
of
the
children
of
grandmother
Tonka
-
Anastasia.
In
1883
his
book
about
Levski
was
published,
written
with
much
love
and
admiration
for
the
person
of
the
Apostle.
A
year
later,
the
first
volume
of
his
largest
work,
Notes
on
the
Bulgarian
Uprisings,
was
published.
"The
detachments
in
Bulgaria
..."
and
a
book
about
the
life
and
activity
of
L.
Karavelov
follow.
From
the
marriage
of
Z.
Stoyanov
and
A.
Obretenova
their
only
daughter
remains
alive
-
Zaharinka,
named
after
her
father.
It
provides
the
museum
house
built
in
1898-99.
(Original)
Eкспозицията
“Семейство
Обретенови”
в
музейна
къща
“Захари
Стоянов”
е
открита
заради
интереса
на
русенци
и
гостите
на
града
ни
към
тази
известна
възрожденска
фамилия.
През
1958
г.
в
Русе
в
къщата
на
Никола
Обретенов,
син
на
Баба
Тонка,
е
уреден
и
открит
музей
“Баба
Тонка”,
където
посетителят
се
запознава
с
икономическия
и
политическия
живот
на
Русенския
край
през
епохата
на
османското
владичество,
а
централно
място
е
отредено
на
борбите
за
освобождение.
В
съзнанието
на
повечето
българи
името
на
баба
Тонка
се
свързва
с
борбата
на
българското
възрожденско
общество
за
духовно
и
политическо
освобождение.
Немалка
заслуга
за
това
има
и
съществувалия
до
1992
г.
музей,
носещ
нейното
име.
Заради
реституция
на
къщата
на
Н.
Обретенов
музейна
къща
“Захари
Стоянов”
приюти
експозицията,
посветена
на
жизнения
път
на
Тонка
Обретенова
и
нейното
семейство,
като
илюстрация
на
националното
съзряване
на
българина
и
ролята
на
тази
фамилия
и
русенци
в
национално-освободителните
борби.
Експозицията
е
разположена
в
четири
зали.
Една
от
тях
е
възстановка
на
кабинета
на
Никола
Обретенов,
който
е
летописец
на
семейството
и
на
Русе
в
годините
преди
1878
г.
Той
пише
своите
“Спомени
по
българските
въстания”,
оставя
богата
кореспонденция
с
историци,
литературни
историци,
политици,
съмишленици,
благодарение
на
което
може
да
бъде
възкресена
картината
на
отминалите
години.
Следваща
зала
е
посветена
на
семейство
Обретенови
–
в
нея
се
разказва
за
събитията
довели
до
открояването
на
тази
фамилия,
обърнато
е
специално
внимание
на
ролята
на
Раковски
за
революционната
пробуда
на
русенци.
Щрихиран
е
пътят
на
всеки
един
от
членовете
на
Тиховия
род
(Тихо
Обретенов
е
съпругът
на
Баба
Тонка),
показан
е
и
макет
на
къщите
на
Обретенови,
разположени
на
високия
дунавски
бряг.
Акцент
са
и
запазените
лични
вещи.
В
четвъртата
зала
е
отредено
място
на
участието
на
семейство
Обретенови
в
следващите
етапи
от
развитието
на
революционното
движение.
Русе
заема
място
в
мрежата
от
комитети,
когато
по
инициатива
на
Ангел
Кънчев
в
дома
на
Баба
Тонка
е
основан
Русенският
революционен
комитет.
Начело
е
сина
й
Никола
Обретенов
и
неговите
съмишленици:
Тома
Кърджиев,
Иларион
Драгостинов,
Георги
Икономов,
Ради
Иванов,
Ганчо
Карамаждраков.
След
смъртта
на
Левски
този
комитет
постепенно
започва
да
придобива
първостепенно
значение
–
на
два
пъти
той
е
обявяван
за
централен
за
вътрешността
на
страната.
Не
случайно
въстанието
от
септември
1875
г.
има
едно
от
най-силните
си
проявления
в
Русенския
край,
а
участието
на
Обретенови
в
подготовката
му
е
илюстрирана
и
от
копие
на
знамето,
шито
от
дъщерята
Петрана.
Априлското
въстание,
апогей
в
национално-освободителните
борби,
взема
още
жертви
от
семейството
–
най-малкият
от
синовете,
Георги,
загива
в
Сливенския
балкан,
а
Никола,
Ботев
четник,
е
заточен.
В
тази
зала
е
отделено
внимание
и
на
Освободителната
война.
Петрана
Обретенова
участва
в
нея
като
медицинска
сестра
в
болницата
на
руската
армия
при
Свищов.
Акцент
е
освобождението
на
Русе
(20.02.1878г.)
и
следосвобожденския
период
от
живота
на
Обретенови.
Музейна
къща
"Захари
Стоянов"
отваря
врати
за
посетители
през
март
1978
г.
по
повод
100-годишнината
от
Освобождението
на
България
от
османско
владичество.
Захари
Стоянов
е
пряко
свързан
със
семейство
Обретенови.
Духовното
съзряване
на
Джендо
в
Русчук,
благотворното
му
приятелство
с
Никола
Обретенов,
са
определящи
за
по-късния
жизнен
път
на
любознателния
медвенец.
Считащ
Русе
за
свое
второ
родно
място,
Захари
Стоянов
след
Освобождението
се
установява
за
втори
път
тук
-
1878/1882
г.
На
31.
I
.1882
г.
той
се
жени
за
най-малката
от
децата
на
баба
Тонка
-
Анастасия.
През
1883
г.
излиза
книгата
му
за
Левски,
написана
с
много
обич
и
преклонение
пред
личността
на
Апостола.
Една
година
по-късно
е
отпечатан
и
първият
том
на
най-крупното
му
дело
-
"Записки
по
българските
въстания".
Следват
"Четите
в
България..."
и
книга
за
живота
и
дейността
на
Л.
Каравелов.
От
брака
на
З.
Стоянов
и
А.
Обретенова
остава
жива
единствената
им
дъщеря
-
Захаринка,
носеща
името
на
баща
си.
Тя
предоставя
строената
през
1898-99
г.
къща
за
музей.
